Дълбоката венозна тромбоза (ДВТ) представлява образуване на кръвен съсирек (тромб) във вена от дълбоката венозна система. ДВТ се различава от запушването на повърхностна вена (повърхностен тромбофлебит) както със симптомите, така и с риска от усложнения и начините на лечение.
ДВТ може да засегне пациенти от всички възрасти, пол и дори независимо от придружаващите заболявания. Наблюдава се най-често в областта на краката. Ранната диагностика и правилното лечение на ДВТ са от съществена важност, за да се намали риска от усложнения, като белодробна емболия и постфлебитен синдром.
Какво представлява дълбоката венозна тромбоза
Дълбоката венозна тромбоза е най-често остро настъпило състояние, при което се формира тромб във вена от дълбоката венозна система, което води до нейното запушване.
Дълбоките вени са важни кръвоносни съдове, които осигуряват движението на кръвта от тъканите към сърцето. Това е особено важно за нормалната функция на тъканите и за нормалното кръвообращение. Невъзможността на кръвта да преминава през запушеното място води до редица симптоми, най-често оток на крайника.
От друга страна съществува риск от “отчупване” на част от тромба, която по кръвотока да достигне до белия дроб и да предизвика т.нар. белодробна емболия.
Важно е да различаваме дълбока венозна тромбоза (ДВТ) от повърхностния тромбофлебит. При втория имаме запушване на повърхностна вена, която в повечето случаи не е толкова важна за кръвообращението и предизвиква предимно локални симптоми. Също така вероятността от емболия, причинена от повърхностен тромбофлебит, е доста по-малка.
Причини и рискови фактори за поява на ДВТ
Рисковите фактори за поява на ДВТ се определят от причините (механизмите), които водят до венозна тромбоза.
Нека видим кои са те:
- Забавяне на кръвния поток – когато се намали скоростта на движение на кръвта, това повишава риска от съсирването и. Причините за такова забавяне са най-често продължително обездвижване (при пътувания или след операции), наднормено тегло, бременност и други.
- Увреждане на стената на вената – увреждане на венозната стена може да бъде причина за завихряния на кръвта и най-вече за отлагане на частици от кръвта в мястото на увреждането. Това е механизъм както за артериалните тромбози, така и за венозните. Може да се случи при нелекувани разширени вени и венозна недостатъчност, след травми и операции, особено ортопедични, както и при пушачи.
- Повишена склонност на кръвта към съсирване – има състояния, които водят до повишена склонност на кръвта да се съсирва, което също е важна част от рисковите фактори за развитие на дълбока венозна тромбоза. Такива са например някои наследствени заболявания, свързани с кръвосъсирването (тромбофилии).
Не трябва да забравяме, че повишена склонност от съсирване може да се наблюдава и при прием на някои хормонални медикаменти (напр. контрацептиви), както и при онкологични заболявания.
Симптоми и методи за диагностика
При запушване на дълбока вена симптомите са свързани с невъзможността за правилно движение на кръвта и натрупването и в крайника. Наблюдава се подуване на крайника, промяна в цвета (зачервяване или избледняване), болка в крака, чувство за тежест и напрежение, най-често в мускулите на прасеца. В някои случаи ДВТ може да протече и безсимптомно.
Диагностиката на ДВТ се извършва от съдов хирург с доплер ехография. Освен чисто клиничната картина, чрез сканиране на вените с доплер ехография може с много голяма точност да се установи точната локализация на тромбозата, възможността за преминаване на кръв през запушения участък и функцията на околните вени.
Ако наблюдавате рязко настъпил оток на крака, не се колебайте да посетите съдов специалист за консултация и доплер ехография.
Лечение на дълбока венозна тромбоза
Лечението на дълбоката венозна тромбоза е почти винаги изцяло медикаментозно, рядко се стига до хирургично лечение. Целта на лечението е да предотврати растежа и да “разгради” тромба, да намали риска от емболия, както и да предпази пациента от потенциалните усложнения на ДВТ.
В зависимост от локацията на тромбозата и степента на засягане на крайника, лекарят ще определи медикаментите, които ще се използват за лечение. Най-често се използват медикаменти за “разреждане на кръвта” или т.нар. “антикоагуланти”. Те водят до намаляване на способността на кръвта да се съсирва и по този начин помагат за постепенното изчистване на тромба от вената. Антикоагулантите са различни видове и се прилагат по различен начин – някои интравенозно, други подкожно, а трети с таблетки през устата.
Освен антикоагулантното лечение, за намаляване на риска от усложнения, както и за облекчаване на симптомите, се прилага т.нар. компресионна терапия – най-често под формата на компресивни чорапи. Тези чорапи се поставят на крайника и водят до механично притискане на вената отвън. По този начин подпомагат кръвообращението през здравите вени и намаляват риска от отчупване на част от тромба – тоест намаляват риска от емболия.
В редки случаи, когато се прецени, че тромбозата е опасна за здравето на пациента, или когато не е възможно да се коригира медикаментозно, е възможно извършването на хирургично лечение. Съществуват различни методи за отстраняване на тромба, а в някои случаи се поставя и филтър във вена кава, който намалява риска от белодробна емболия при пациенти, които имат предпоставки за повторни венозни тромбози.
Освен медикаментозно лечение за разреждане на кръвта и компресивните чорапи, понякога се ползват и други медикаменти за успокояване на симптомите и за предотвратяване на допълнително увреждане на вената. Такива са например венотониците. Също е важно и хората с ДВТ да спазват някои инструкции като ограничено движение, избягване на някои пози, вдигането на тежко и други.
Възможни усложнения
Най-известното и най-страшно потенциално усложнение на дълбоката венозна тромбоза е белодробната емболия. Това се случва, когато част от тромба се откъсва и с кръвообращението достига до значително по-малките белодробни вени, запушва ги и това води до увреждане на дроба. Това усложнение се случва рядко и рискът от него се повишава, ако не се диагностицира и лекува тромбозата навреме. Именно заради това се препоръчва незабавно да постите лекар, ако наблюдавате рязко настъпил оток (подуване) на някой от крайниците Ви.
Друго усложнение на ДВТ е т.нар. постфлебитен синдром. Той се развива след като тромбът вече е изцяло или почти разграден и кръв отново преминава през вената. В някои случаи, продължителното престояване на тромба във вената води до увреждане на клапите и. След изчистване на тромба, клапите на вената не функционират правилно и това води до хронична венозна недостатъчност. Навременното и правилно лечение на ДВТ е важно за намаляване на риска от развитие на постфлебитен синдром.
Профилактика на ДВТ
На първо място профилактиката на ДВТ изисква познаването на рисковите фактори за образуването ѝ.
Ето някои препоръки:
- Избягвайте продължително обездвижване – при продължителни пътувания или дълъг работен ден например, не забравяйте периодичните, макар и кратки разходки. Движението на мускулите на краката масажира вените и помага за нормализиране на кръвотока в тях, което намалява риска от образуване на тромбози.
- Правилна хидратация – добрата хидратация е много важна за поддържане на нормалните свойства на кръвта. При недостатъчен прием на това, способността на кръвта да се съсирва се повишава, което води до повишен риск от образуване на ДВТ.
- Компресивни чорапи – при рискови пациенти (например след операции, при изразени разширени вени,прием на контрацептиви, установена генетична предразположеност), когато е неизбежно продължителното обездвижване, носете компресивни чорапи.
- Контрол на теглото – наднорменото тегло води до забавяне на кръвотока във вените на краката, което е рисков фактор за венозни тромбози. Поради това (и не само) е важно да спазваме здравословно тегло.
- Избягвайте тютюнопушенето – тютюнопушенето доказано причинява увреждане на стените на вените, а в някои случаи и повишена склонност от съсирване на кръвта. В комбинация, тютюнопушенето също е рисков фактор за образуване на ДВТ.
При високорискови пациенти (напр. такива с установена генетична предразположеност при пациенти) е уместно да се обмисли и медикаментозна профилактика. Такава обаче може да се бъде изписана само от лекар, след обстоен преглед.
Често задавани въпроси
Какви са първите симптоми на дълбоката венозна тромбоза?
ДВТ се проявява най-често с оток (подуване) и болка в крайника, като най-често засяга долните крайници. Особено вероятна е диагнозата ДВТ, когато се наблюдава оток само на единия крайник. Много по-рядко е възможно ДВТ да засегне едновременно двата крайника.
Какво да направя, ако усетя внезапен оток в единия крак?
Подобен симптом не трябва да се пренебрегва и е силно препоръчително незабавно да посетите съдов хирург. Диагностиката е бърза и безболезнена, лечението на ДВТ е предимно медикаментозно, а рисковете при нелекуване са сериозни.
Как се поставя диагнозата ДВТ?
Ако забележите някой от изброените симптоми е препоръчително незабавно да посетите съдов специалист. Лекарят ще извърши преглед и доплер ехография, с която ще сканира вените на крайника и ще установи наличието на тромбоза. Диагностиката не е болезнена, не е инвазивна и отнема около 10-20 минути.
Може ли ДВТ да се предотврати?
За съжаление в много от случаите не е възможно да предвидим появата на ДВТ. Въпреки това има някои насоки, които могат да помогнат – избягвайте продължителното обездвижване, приемайте достатъчно течности и поддържайте здравословно тегло. За пациентите в рискови групи (напр. такива с разширени вени или с генетична предразположеност към тромбози) се препоръчва консултацията със съдов специалист за преценка дали са нужни превантивни мерки.
