Флебитът е широко разпространено венозно заболяване, което засяга хора от различни възрасти. В повечето случаи се случва внезапно и причинява характерни и силно изявени симптоми.
Лечението на флебита в почти винаги е медикаментозно и води до пълно възстановяване, най-вече в случаите, в които се установи навреме.
Какво представлява флебитът?
Най-общо казано, флебитът представлява възпаление на вена. По-популярният термин “тромбофлебит” представлява флебит, който е придружен и от образуване на тромб във вената.
На практика почти всяка тромбоза на вените води до тяхното локално възпаление, както и обратното, тоест почти всеки флебит е и тромбофлебит. Поради характера на развитието му, тромбофлебитът се среща най-често на долните крайници, по-рядко ръцете, но в някои случаи и във всички други части на тялото.
В зависимост от засегнатата вена се различават два вида флебит – повърхностен тромбофлебит, който засяга повърхностна вена и дълбок, по-известен като дълбока венозна тромбоза (ДВТ). Двата вида тромбофлебит се различават както по симптомите, така и по протичането, прогнозата и лечението си.
За щастие по-често се наблюдава повърхностният тромбофлебит, който е по-безобиден и почти винаги може да се излекува напълно, без последствия и опасност от дългосрочно увреждане на вената. Тромбозата на дълбоките вени е далеч по-опасно състояние, което крие и по-голям риск от увреждане на венозната стена (т.нар. “постфлебитен синдром”).
Ранната диагностика на тромбофлебита е много важна, защото навременното лечение помага както да намалим рисковете, така и да предотвратим последствията от това коварно заболяване.
Причини за възникване на тромбофлебит
Тромбофлебит може да се причини от много различни фактори, като обездвижване, травми на крайниците и други.
Нека видим кои са основните причини за възникване на тромбофлебит:
- Разширени вени – тъй като движението на кръвта в разширените вени е много по-бавно, рискът от образуване на тромби в тях е по-голям. За щастие разширените вени са рисков фактор само за повърхностния флебит и рядко могат да доведат до дълбока венозна тромбоза.
- Продължително обездвижване – най-често се случва след операции, когато е нужно продължително обездвижване и престой на легло. Това е рисков фактор както за повърхностен тромбофлебит, така и за дълбока венозна тромбоза. Друг пример са продължителните полети, при които седим на едно място през цялото време.
- Травми на крайниците – различни травми на крайниците (а и не само) могат да доведат до увреждане или притискане на вена, което да причини тромбофлебит.
- Интравенозни катетри и венозни инжекции – поставянето на абокат или венозна инжекция също може да причини тромбофлебит, най-вече при продължителен престой във вената, недобра хигиена или просто поради реакция на вената и кръвта към чуждото тяло.
- Наследствена предразположеност – съществуват няколко генни мутации (т.нар. “тромбофилии”), които се унаследяват и водят до повишен риск от образуване на тромбози. Те обикновено протичат без симптоми и се установяват в зряла възраст, поради чести тромбофлебити или спонтанни аборти.
Промените в баланса на някои полови хормони могат да доведат до повишен риск от венозна тромбоза. Най-често на повишен риск от тромбофлебит са поставени жени, които приемат хормонални контрацептиви.
Симптоми и диагностика
Тромбофлебитът е почти винаги остро състояние с изразена симптоматика, така че рядко може да остане незабелязан. Има разлика при симптомите на повърхностния тромбофлебит и на дълбоката венозна тромбоза.
- Повърхностен тромбофлебит – в тези случаи е засегната повърхностна вена, която се намира на късо разстояние (най-често 1-2 см) от повърхността на кожата. Това води до остра видима изява – кожата над засегната вена се зачервява и понякога (но не задължително) става по-топла. Зачервената зона е твърда и болезнена, особено при допир или натиск. Възможно е да се появи оток непосредствено около зачервяването или в най-долната част на крайника.
- Дълбока венозна тромбоза – при тромбоза на дълбока вена по-рядко се наблюдава кожна изява, поради по-дълбокото разположение на засегната вена. Тук обаче много по-изразено е цялостното подуване на крака, тъй като е блокиран основен път за венозната кръв, каквато е дълбоката венозна система. Тук също често се наблюдава болка, която се засилва при допир и натиск на крака.
Тези симптоми, особено когато са рязко настъпили и засягат само единия крак, има голяма вероятност да са причинени от венозна тромбоза. За да се намали риска от усложнения и последствия от тези заболявания е нужно незабавно да посетите съдов специалист, който да провери проходимостта на вените с доплер ехограф.
Диагностиката на венозната тромбоза е относително лесна в наши дни. С помощта на т.нар. “доплер ехограф” съдовият специалист може да визуализира кръвоносните съдове, да провери тяхната структура, функция и проходимост. Доплер ехографията е напълно неинвазивно, безболезнено, достъпно и абсолютно безопасно изследване. Освен това дава много подробна информация за състоянието на вените и артериите.
В този смисъл поставянето на диагнозата тромбофлебит или дълбока венозна тромбоза е лесно и бързо, ако лекарят разполага с доплер ехограф. Прегледът отнема 20-30 минути и е напълно безболезнен и безвреден, а може да Ви спести сериозни здравни рискове и последствия.
Лечение на тромбофлебита
Лечението на тромбофлебита е почти винаги консервативно – тоест без операции и инвазивни процедури.
В зависимост от това коя венозна система е засегната и каква е локализацията на тромба, лекарят може да препоръча лечение чрез един или няколко от следните методи:
- Медикаменти – използват се противовъзпалителни медикаменти за намаляване на възпалението (флебита). По преценка се използват и различни по сила антикоагуланти, известни още като “медикаменти за разреждане на кръвта”, които целят да раздробят и изчистят тромба, както и да предотвратят увеличаването му.
- Компресионна терапия – използват се ластични чорапи или бинтове, които притискат външно засегнатия крайник. Те подобряват движението на венозната кръв в здравите вени, намаляват отока и понижават риска от усложнения и последствия.
- Локално лечение – прилага се най-вече при повърхностните тромбофлебити. Чрез външно прилагане на противовъзпалителни мазила в зоната на засегнатата вена се намалява локалното възпаление на кожата и тъканите, причинено от тромбофлебита.
- Покой – при повечето тромбофлебити се препоръчва намаляване на физическата активност.
В някои по-сериозни случаи, когато съществува риск от усложнения, е възможно и оперативно лечение за премахване или блокиране на пътя на тромба, но това се налага сравнително рядко.
Цялостното лечение на повърхностния тромбофлебит и дълбоката венозна тромбоза се определя от различни фактори като локализацията, тежестта, дължината на засегнатата вена и други. В повечето случаи тромбофлебитите (особено повърхностните) са напълно лечими, без остатъчни последствия.
Усложнения на тромбофлебита
Усложненията също се различават в зависимост от това дали е засегната повърхностна или дълбока вена:
- Повърхностен тромбофлебит – най-тежкото усложнение на повърхностния тромбофлебит е достигането на тромба до дълбоките вени и прогресията на заболяването в дълбока венозна тромбоза.Също така, нелекуваният или повтарящ се тромбофлебит, може да доведе до хиперпигментация (потъмняване, изсушаване и втвърдяване на кожата) и други кожни промени.
- Дълбока венозна тромбоза – най-опасното усложнение на дълбоката венозна тромбоза е емболията. Емболията се случва, когато част от тромба се откъсне и започне свободно да се движи с кръвта. Тази част от тромба (наречена “ембол”) може да достигне и да запуши важни вени в белия дроб (т.нар. “белодробна емболия”), сърцето или други места из тялото, което може да има фатални последствия.
Друго усложнение на ДВТ е т.нар. постфлебитен синдром. Когато тромбът е престоял дълго време в дълбоката вена, това може да доведе до необратими увреждания върху клапите и стените на вената.
Впоследствие, дори и тромбът да се изчисти, тези увреждания на вената водят до хронична венозна недостатъчност. ХВН причинява отоци, тежест и цялостен дискомфорт в краката, който се лекува трудно и в повечето случаи само с поддържащо симптоматично лечение.
Значение на ранната диагностика
Както при всяко друго заболяване, ранната диагностика и навременно лечение на тромбофлебитите е ключово за успешното им лечение. Още повече, някои тромбофлебити (особено тромбозата на дълбоките вени) може да бъде опасно и дори животозастрашаващо състояние.
Ако усетите или наблюдавате някой от гореизброените симптоми, не се колебайте да запишете час за консултация със съдов специалист!
