Тромбофлебитът представлява образуване на кръвен съсирек (тромб) във вена, което се съпровожда от възпаление на венозната стена. Това състояние най-често засяга повърхностните вени на краката – повърхностен тромбофлебит, но може да засегне и дълбоките вени, като тогава се развива дълбока венозна тромбоза (ДВТ).
Тромбофлебит се образува често като усложнение на нелекувани разширени вени или вследствие на обездвижване, травми, операции и прием на някои медикаменти (напр. противозачатъчни). Симптомите на повърхностния тромбофлебит са болка (особено при натиск), втвърдяване и зачервяване на кожата в зоната на засегнатата вена. От друга страна, дълбоката венозна тромбоза се проявява с по-изразен оток, а често и болка в целия крак.
Ранното и адекватно лечение на тромбофлебита е изключително важно. То намалява риска от усложнения като белодробна емболия и ограничава дълготрайни последствия, включително постфлебитен синдром и венозна недостатъчност.
В последните години медицината предлага разнообразие от съвременни методи за лечение, които съчетават висока ефективност с по-нисък риск и бързо възстановяване. В следващите редове ще разгледаме най-актуалните практики в лечението на тромбофлебит.
Медикаментозно лечение на тромбофлебит
Лечението на тромбофлебита е преди всичко медикаментозно и консервативно, в редки случаи се стига до оперативно лечение. Целта на медикаментите е да намалят възпалението и да разградят тромба в засегнатата вена.
В ранната фаза на тромбофлебита, особено при повърхностния тромбофлебит, се изписват медикаменти от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС). Това са например Кетопрофен, Ибупрофен, Ацеклофенак, Парацетамол и други. Намалявайки възпалението, те водят до значително подобрение на болката и зачервяването в засегнатата зона.
Още по-важна част от лечението при повърхностен тромбофлебит и дълбока венозна тромбоза е антикоагулантната терапия – т.нар. лекарства за „разреждане на кръвта“. Те понижават съсирваемостта на кръвта, което подпомага постепенното разграждане и изчистване на тромба. Медикаментите за разреждане на кръвта (антикоагуланти) се различават по сила, механизъм на действие и начин на приложение. Те се предписват само от лекар, след обстоен преглед с доплер ехография. Неправилната употреба крие сериозни рискове, затова лечението с антикоагуланти трябва да се провежда под стриктно медицинско наблюдение.
Компресионна терапия
За лечение на тромбофлебит и на дълбока венозна тромбоза, в комбинация с медикаментозната терапия, се прилага и т.нар. компресионна терапия. Обикновено се използват компресивни (ластични) чорапи, които поставени на крака водят до механично притискане на кръвоносните съдове отвън.
Те намаляват риска от мигриране на тромба – тоест намалява се риска от усложнения като белодробна емболия, а също и допринасят за подобряване на симптомите. Също така понижават риска от развитие на т.нар. постфлебитен синдром и хронична венозна недостатъчност, която понякога се развива вследствие увреждане на стените и клапите на вените от прекарания тромбофлебит.
Локално лечение
Тромбофлебитът, особено в повърхностната си форма, често протича с ясно изразени локални симптоми – зачервяване, затопляне, болка при допир и подуване. Затова в много случаи е подходящо допълнително локално лечение за облекчаване на тези оплаквания.
При повърхностен тромбофлебит се използват мазила с хепарин или противовъзпалителни съставки. В допълнение, студените компреси могат временно да намалят болката и отока.
Хирургично лечение
Благодарение на съвременните медикаменти рядко се налага хирургично лечение при тромбофлебит. Хирургичното лечение може да се приложи тогава, когато се установи, че има повишен риск заболяването на доведе до усложнения.
При повърхностен тромбофлебит, когато тромбът се намира близо до мястото на вливане в дълбока вена, понякога се налага т.нар. лигиране – оперативно “зашиване” на вената, което блокира навлизането на тромба в дълбоката венозна система. В случаи на обширни тромбози или при висок риск от усложнения може да се пристъпи към хирургично или миниинвазивно отстраняване на тромба.
Тези процедури се прилагат внимателно и при ясно определени показания, за да се предотвратят сериозни последици като белодробна емболия.
Профилактика на тромбофлебит – Какво трябва да знаете
Тромбофлебитът може да засегне всеки, независимо от възраст, здравословно състояние или прием на медикаменти. Макар най-често да се проявява в долните крайници, той може да възникне и в други части на тялото. Никой не е напълно защитен от това състояние.
Въпреки това, съществуват няколко доказани препоръки, които значително намаляват риска от развитието на тромбофлебит:
- Активен начин на живот – редовното движение, било то и просто разходка, подпомага здравето на вените на краката, подобрява кръвообращението в тях и намалява риска от развитие на варикозна болест и тромбофлебит.
- Избягвайте продължително обездвижване – избягвайте твърде дълги периоди на обездвижване, когато това е възможно. Когато не е (например при продължителни полети или след операции) използвайте компресивни чорапи и медикаменти (ако са Ви предписани такива), за да намалите риска от развитие на венозни тромбози.
- Поддържайте здравословно тегло – При наднормено тегло тялото оказва натиск върху вените на краката и води до затруднено движение на кръвта в тях, което повишава риска от развитие на тромбофлебит.
- Приемайте достатъчно течности – лошата хидратация води до повишена способност на кръвта да образува съсиреци, което също е рисков фактор за тромбофлебит.
Не на последно място, грижата за здравето на краката е важна мярка за превенция. Разширените вени и други съдови заболявания в тази област увеличават риска от тромбофлебит. При поява на симптоми е важно да се консултирате с лекар. Ранната намеса и контрол на рисковите фактори значително намаляват вероятността от развитие на това състояние.
Често задавани въпроси
Как да разбера, че страдам от тромбофлебит?
Симптомите на повърхностния тромбофлебит са зачервяване на засегнатата зона, болка при допир и натиск и втвърдяване. Основен симптом на дълбоката венозна тромбоза е рязко настъпилия и силно изразен оток на крака. При поява на тези симптоми, особено когато се случва внезапно, незабавно се консултирайте със съдов специалист.
Какво трябва да направя, ако се появят някои от изброените симптоми?
Ако изпитвате горе описаните симптоми е нужно незабавно да посетите съдов специалист, който да извърши доплер ехография, с която ще визуализира кръвоносните съдове. Чрез ехографията се установява дали има тромбоза, коя е засегнатата вена и каква е локализацията на тромба. На базата на тези данни се изписва лечение.
Какви са усложненията на тромбофлебита?
Рискът от усложнения при тромбофлебит зависи от много фактори и затова е грешно да се генерализира. Най-тежкото усложнение на венозните тромбози е белодробната емболия, но това може да се случи предимно при дълбоките венозни тромбози и много по-рядко при повърхностните тромбофлебити. Други потенциални усложнения са потъмняване и втвърдяване на кожата в засегнатата зона, както и развитието на хронична венозна недостатъчност след прекарване на тромбофлебита (т.нар. постфлебитен синдром).
